Пред паметника на Баба Тонка в Русе се проведе официална церемония, с която бяха отбелязани 132 г. от смъртта на майката – героиня, посветила живота си на делото за свободна България.
„Тонка Обретенова не е просто име от учебниците, тя е исторически образ за нас, русенци, както и за България – символ на родолюбие, смелост и всеотдайност. Във времена, когато българският народ се бори за своето освобождение, тя посвещава живота си и отдава цялата си енергия в името на свободата. След посещението на Георги Раковски в нейния дом, се заражда идеята за национално-освободителната борба, а тя самата се превръща в стожер на националната кауза. Дори след гибелта на своите близки, тя не спира да подкрепя борбата за свобода“ . Русе има честта да бъде градът, в който паметта на Баба Тонка се пази жива. “Длъжни сме не само да помним нейната саможертва, но и да предаваме този дух на следващите поколения”.
В събитието се включиха Младежкият гвардейски отряд към Общинския младежки дом и Общинският духов оркестър. Свещеници от Русенската Света митрополия отслужиха заупокойна молитва. Със свои изпълнения Ева Гашева и Кристиян Георгиев отдадоха почит на великата българка.
На церемонията цветя и венци положиха представители на местната и държавна власт, както и представители на институции в града.
Водеща на събитието беше Мина Маринова – ръководител на Театрално студио „Маска“ към Общинския младежки дом.
Майка на 7 деца, Тонка Тихова Обретенова остава в българската история като сподвижник на хъшове и революционери. Помага с предаването на тайни съобщения и внасянето на оръжия, а домът ѝ се превръща в място, където революционерите намират подслон. Нейните деца също се включват активно в борбата. За тях казва „четирима сина загубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, пак нямаше да ми стане жал, ако ги видя, че носят байряка“. Баба Тонка успява да погребе и съхрани черепа на Стефан Караджа. Русенци я запомнят с неизменната черна забрадка, вечно изпращаща и вечно чакаща. Умира през 1893 г. Известна с прозвището „Майка на бунтовници“, тя се превръща в свещения образ на Българската майка.
